ИНСТРУМЕНТИ ЗА ЗАТОЧВАНЕ НА ДЛЕТА
Първоначално длетата се заточват на шмиргел, като е необходимо да се спазва изискването за дължината на “фазата”. Желателно е шмиргелът да няма периферно биене. Зърността да е в порядъка на 80-100 зърна в квадратен цол. Ако е по-ситно, при заточване длетата ще се прегряват и посиняват. Желателно е диаметърът на шмергела да не надвишава 180 мм. Колкото е по-малък диаметърът, толкова дъгата на «фазата» става по-дълбока и длетото се заточва по-лесно.
Финото заточване става с профилирана белгия. Най-добрата е «Арканзас» - естествен камък с бял до бледожълт цвят. Камъкът е твърд с много хомогенна и финна структура. Друг естествен камък, също с много добри качества при заточване, е така нареченият «Критски камък» или «Гръцка руда». Неговият цвят е сив, преминаващ в черен. След Като се намокри с нафта или газ, което е задължително при финно заточване, камъкът става черен.
При липса на тези два вида белгии, може да се използва и изкуствен абразив с едрина на зърното над 350 зърна в квадратен цол. При пипане с ръка може да се усети колко е гладка и финна структурата. След заточване на длетото с изкуствен абразив е задължително заглаждане с кожа.
Белгиите с които се заточват длетата отвътре, трябва задължително да са натопени в нафта или газ. Това спомага отложените стружки от длетото върху белгията да паднат и предпазва от корозия.
При работа с по-широки длета се използва дървен чук. Формата на Чука е различна, но най-удачна е под формата на училищен звънец. – Снимка 12. Когато резбарят снема грубата стружка от резбования детайл, той нанася силни удари със страничната част на чука – Снимка 13, а когато завършва работата фино, резбарят гледа върха на длетото и Чука съвсем леко с изпъкналата част на чука – Снимка 14.
