ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ЗАТОЧВАНЕТО

      1. Заточване на длетото от външната страна
      Първото и основно правило при заточване на длетото е правилното му поставяне върху белгията /фиг. 3/. Върхът на длетото “В” и петата му “А” трябва да са легнали добре на белгията, защото ако длетото е легнало само на т. “А”, въобще няма да се заточи, а ако е легнало само на т. “В” ще се заточи бързо, но се променя ъгълът, което ще наложи длетото отново да се заточва на шмиргел.
      Класическият метод на заточване при така поставеното длето /фиг. 3/ е с въртеливо движение. Желателно е въртенето на длетото да се извършва по цялата площ на белгията, което гарантира равномерното и износване и се предотвратява втрапяването на белгията. Въртеливото движение трябва да се извършва само в една посока, независимо дали ще бъде наляво или надясно. Едновременно с кръговото въртене на длетото, трябва да се извършва и още едно завъртане по дъгата на холкера, което трябва да е много по-бавно в сравнение с кръговото въртеливо движение.

      При заточването трябва целият режещ ръб да влезе в контакт с белгията, която в случая се явява режещия инструмент, който оставя миниатюрни следи по режещия ръб на длетото. Погледнат под микроскоп, режещият ръб изглежда, като миниатюрен трион /фиг. 4/. Много лесно и с по-добро качество на заточване на длетото отвън, става с така наречената “осморка” /фиг. 5/.
      Като се спазват досега посочените правила за положението на длетото върху белгията, последователността е следната:
      Левият връх на длетото се поставя в десният ъгъл на белгията /т. А/ и длетото се движи напред към т. В по диагонала на белгията, като в същото време плавно се завърта по дъгата на холкера, така, че когато стигне т. В, там вече да е десният връх на длетото.
      Без да се променя положението на длетото, то се изтегля до т. С, откъдето трябва да започне следващото движение по диагонала до т. Д, вече с десния връх на длетото, а в т. Д отново трябва да е извъртян левия връх на длетото. От там, без да се променя положението на длетото, се изтегля в т. А и движението се повтаря.

      Това е начина по който най-лесно и най-бързо се отнема “Конеца”. Това е онагледено на снимки 1, 2, 3 и 4, като на снимка 1 длетото е в т. А, на снимка 2 е в т. В и т. н.

      2. Заточване на длетото от вътрешната страна

      За заточване на длетото от вътрешната страна е необходима профилна белгия, на която краищата да са заоблени или под ъгъл. Дъгата на белгията трябва да бъде по-малка от дъгата на длетото. Белгията трябва да се постави плътно в дъгата на длетото /снимка 5/, не трябва да се задава ъгъл между белгията и длетото /снимка 6/, защото много бързо ще се събори конецът и длетото ще бъде заточено, но след две-три заточвания от вътрешната страна на длетото ще има обратна “фаза”, която за да се премахне, е необходимо отново длетото да се заточва на шмиргел.
      Класическият начинна заточване е движението на белгията да бъде нагоре и надолу, без да се отлепя белгията от длетото. Това важи за тесните длета с ширина до 10 мм. и дълбоките холкери на длетата от №9 до №11, както и за ъгловите /козиножките/ длета от №39 до №41 и №45.
      За по широките длета и по отворени холкери заточването може да стане и по гореописания начин, но много по-бързо и качествено заточване ще стане, като се изпълни по начина, посочен на фиг. 6.
      Това е същия начин, както и заточването на длетата отвън, с тази разлика, че тук теренът е ограничен от ширината на длетото и тук се движи белгията по повърхността на длетото. Ето как тава това: Изтегляме белгията в десния ъгъл горе /т. А/, след това движим белгията надолу по диагонала към т. В. Изтегляме белгията право нагоре към т. С и после надолу по диагонала към т. Д.
      Това е онагледено на снимки 7, 8, 9 и 10, като на снимка 7 белгията е изтеглена максимално нагоре в т. А, на снимка 8 е максимално надолу в т. В и т.н.
      При този начин на заточване /пак “осморка”, но много свита/ се съчетават движенията и при външното и при вътрешното заточване. Двупосочният миниатюрен трион на режещият ръб /фиг. 5/ е максимално подчертан и тогава длетото работи с много добро качество.

      След като длетото е заточено отвън и отвътре и сме се убедили, че конецът /косъма/ е паднал, пристъпваме към заглаждане на длетото на кожа. Тук движението е задължително в обратна посока. Външно заглаждането става, като изтегляме в обратна посока на рязането и в същото време го поклащаме ту наляво, ту надясно, за да се заглади целият ръб на холкера. Вътрешната страна се заглажда пак в същата посока на ръба на ножа.

      При заточването на бароковите длета движението на белгията е показано на фиг. 7.
      При ъгловите /козиножките/ длета движенията на белгията при заточване са посочени на фиг. 8.

      3. Изпробване на длетото
      Изпробването става на суха, бяла твърда липа. Структурата на нейната дървесина е хомогенна.
      В нея няма твърди и меки части, както в чама. Всяка друга дървесина може да ни подведе за качеството на заточване.
      Най-важното изискване при пробата е длетото да работи перпендикулярно на жилите на дървото – снимка 11.

      Добре заточеното длето не оставя никаква диря, а при самата работа при отнемането на стружката издава специфичен звук, който гали ухото на добрия майстор резбар.

      4. Допускани неправилни действия при заточване на длета
      Посочените по-горе начини за заточване са придобити от мен в моята 35 годишна практика в производството на длета. Те не са задължителни, но в практиката са се доказали. Мои клиенти са ми съобщавали, че заточват длетата на кечана шайба намазана с шлайфпаста. Това води до повреждане на длетото /фиг. 9/. и отвън и За да се получи полиран режещ ръб, трябва центърът на шайбата да мине под върха на длетото и отвън и отвътре /фиг. 9-а/. Като се има в предвид, че се натиска здраво, за да се лъсне, с течение на времето се получава обратна “фаза” отвътре и изменена “фаза” отвън на длетото /фиг. 9-б/. При това положение се реже длетото и се заточва отново на шмиргел.

основни понятия

изисквания при заточването

инструменти за заточване